Вечната Любов

15 ago 2013, 22:52

Poesía » De amor

718 0 0

Пак ли ти, Любов,
под ново име
в мислите ми скиташ?
Пак ли болка
идваш да ми носиш,
а да те избегна
как ли не опитах?
Но ти се раждаш там,
зад погледа, потънал в обожание,
разголваш ме, като за първи път,
и прогонваш моята скръб.
Е, какво пък!
Макар несподелена,
едничката надежда ми бъди,
да бъда някому потребна!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Вечната Любов

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas