1 mar 2007, 1:19

Вечната Зора 

  Poesía
775 0 4
Знаеш ли че ще се влюбиш в мен,
ще мечтаеш, ще желаеш,
всеки миг да бъдеш в моя ден,
ще сънуваш, ще се смееш.

Знаеш ли, така ще ме обичаш,
както огън - въздуха студен,
ще гориш и ще ме стоплиш,
с тялото си в сладък плен.

Чуваш ли?... Така ще ме наричаш.
Да, без думи и във тишина,
ще мълчим, защото ме обичаш,
тя безмълвна в нас е – любовта

Искаш ли да тръгнем по морето,
Отвъд хоризонта, ръка за ръка -
ще направим стълба към небето
да ни свети  Вечната Зора.

© Бетелгейзе Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно изказана любов!
    Поздрав за стиха!
  • Валери, одобрителните думи са също коментар. Ако трябва всеки път да се цитира точно кое е харесало, ще се разводни коментара. Колкото до оценките, отдавна не ги пиша.
  • Христо,
    Всеки коментар е важен, а първият - особено. Ободрителните думи създават добро настроение, но не са коментар. А ако текстът е чудесен, той се номинира със съответната оценка, каквито и съображения да имаме. Този текст по безупречен начин разкрива логиката на любовта.
  • Чудесен стих!!! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??