laddydot (Мирелла )
169 1319
1 jul 2008, 16:55

Вечни като Смъртта 

  Poesía
565 0 3
 

ВЕЧНИ КАТО СМЪРТТА

 

Сърцето с гняв и мъка пълно е,

но аз ще те защитя от тях.

Те през мен ще минат като огън

и нежно как ще парят съвестта ми,

а теб не ще докоснат и за миг!

 

Ще гледаме заедно кладата, съда

за прокълнатата душа ми.

С прах и пепел тя ще се покрие

и сякаш личността ми да затрие -

теб ще прободе с карфица, нож!

 

И ще тече кръвта ти, и ще ме съди Бог,

задето толкоз аз във мене не побрах си,

а раздавах, и щедра бях дори, уви -

само скърби аз предлагах,

а ти си взе по толкоз много, прекали!

 

Душата взе ми, кръвта й твоя.

Сега умираме бавно, а колко бързо живяхме.

Животът ни взе ни и с него летяхме,

ала зла птица - Смъртта, прицели се в нас

и как подло тече ни последният час!

 

Ти още от мене ще видиш -

още ще ти аз подаря; и за грешките даже - платя.

Ще те пазя аз от тях вечно, да те защитя.

Защото вечно за нас ще говори.

Защото животът ни вечен е, вечен като Смъртта!

© Мирелла Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??