31 ago 2007, 17:57

Вечният спор 

  Poesía
478 0 3
Звън от кристали се чува тази нощ.
Спорът ни безкраен е все за "лека нощ".
Ти нагона защитаваш,
а аз - че нищо той е без капчица любов.
Животно си в кръвта, но
човекът в тебе не губи.
Той нуждае се от нежност и грижовност,
която дивата природа не познава.
Човекът е човек, защото чувства.
Неговата слабост е това и
оръжие в трудни времена.
Ще те докосвам в своята любов, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??