11 feb 2008, 9:33

Вечно жив 

  Poesía » Otra
551 0 4
 

ВЕЧНО ЖИВ

 

Огънят на слънцето жадувам.

Този огън мен изпепели.

Пепелта от вятър разпиля се,

щом утеха в мен потърси ти.

 

Моето сърце сега е въглен.

Прах са мойто тяло и нозе.

Догори ли въгленът, тогава

ще потърся своето небе.

 

От простора тебе аз ще търся,

а когато видиш  облак ти,

запомни, че в облак съм възкръснал.

Облак, пълен със безброй сълзи...

 

За минута спри! Не бързай!

Ще изпратя сълзи вместо дъжд.

Цял живот събрани в купест облак,

ще окъпят тебе изведнъж.

 

Вятър, прах и купест облак,

на това приличам аз сега.

Моята съдба това било е -

да живея даже след смъртта.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??