Ти цялата си подкована със Версаче,
оставяш ултраскъп зад себе си парфюм,
дори душата ти е лачена,
милиони смята твоят ум.
Миришеш на пластични операции,
копнееш да си вечно млада,
как мразиш младите жени обаче,
към тях си зла и безпощадна.
Сърцето ти е банкова транзакция,
жадува лукс, пари и слава,
самотна на върха стоиш,
лицето ти не те познава.
На сто - на двайсет, искаш да изглеждаш,
векът учудено във тебе се оглежда,
понякога си истинска и плачеш
със маркови сълзи за нов Версаче...
© Ивон Todos los derechos reservados