Тишината мислите събира,
били са вече казвани на глас.
Думите отчаяно подбирах
и нищо не успях да кажа с тях.
Вятърът чувствата ми взима,
трепети, въздишки и сълзи.
Преплита в тях надежда и отлита
да търси погледа на нейните очи.
Вечността докосвах с тези длани,
вече и секунда не усещам.
Дори и миг по кожата ти пари
... а просто исках да усещам вечност. ...