Вечност...

                                 на Еми...

Когато дойдат Времена не искани

по странната прищявка на Съдбата-

ще бъдем вече изповедно искрени,

но времеделна там ще е чертата,

която трябва да преминем Скъпа

дори и да изглежда нелогично,

а след това ще хване всеки пътя

към своята самотна идентичност...

...Ще ме целунеш бързо на раздяла

и тихо ще ми кажеш: „ Забрави ме!..”,

а аз като надежда закъсняла

във унес ще прошепна твойто име

и всеки божи ден ще те забравям,

и все така на моят Свят до Края...

...Ще бъда, ще греша, ще остарявам,

а няма как да спра да те желая!..

д-р Коста Качев