С уморени стъпки ти прекрачи прага
към светлите лъчи на вечността
една ръка от дните ни отне те,
обрече ни на вечна тъмнина..
Там сред необятните простори
се скита нейде твоята душа,
ангелите вече те закрилят,
изтрили всяка болка и тъга..
А тук душата в мене стене,
разцепват се студени небеса
и чувствам, в миг ще полудея
без теб осъден да живея..
Няма днес усмивка нежна,
къде са тъй искрящите очи,
които щедро с обич надариха
сивите ми скучни дни..
Нима е само минал спомен
това, което даде на света,
зная то ще превъзмогне
и лапите злокобни на смъртта..
Дори и тя е слаба и безсилна
да те изтрие днес от мойте сетива,
с живота зарад теб ще се преборя,
не ще предам аз твоята душа..
И в очите ни отново ще изгрееш,
до нас ще си в радост и тъги,
дните ни ще бъдат пълни,
но вече не и нашите души...
© Боян Дочев Todos los derechos reservados