Вечност

18 feb 2019, 9:49

Poesía » De amor

494 0 0

Две души - рожби на съдбата
Изваяни от болката скована.
И след толкова печална скръб,
И след толкова отминали животи.

Само поглед нужен е, за да усетят общите си рани, веднага се познават!
По усмивката и по пламналата жар.
Знаят - душите си принадлежат.

Светът е същия, но не и те.
Погубени от огъня на любовта,
душите им потъват в пепелта,
да се възродят за нов живот и да се познаят пак!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.