15 feb 2021, 7:12

Вечността е с вкус на старо вино 

  Poesía » Filosófica, Otra
293 3 7
 

Шепа вечност грабнах от ефира
и сипах си я в чашата от глина.
После я изпих и се разбира,
имаше вкуса на старо вино.

Седнах и зачаках аз видение -
Бях смирен, покорен, даже жалък...
Чаках, но наместо с просветление,
вечността превърна ме... във камък...

17.11.2004.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Иржи, благодаря ти за дамската гледна точка.
    Ничка, мерси, че и този път не ме пропусна.
  • Много е хубаво!
    Със Стойчо!
    Поздрави, Гош!
  • За един мъж сравнението е естествено с дъха на виното, а една жена би изразила удоволствието си с аромата на парфюм или на пролетен въздух, дори на пресен сняг! А аз дори бих казала "ухае ми на чисто..." Всъщност не е важно от какво, важно е да въздейства на сетивата ти...
  • Благодаря за коментара, Геновева.
  • Напълно съм съгласна със Стойчо.
  • Така е, Стойчо, благодаря.
  • Значи, няма смисъл от чакане.
    "Движението е живот"!
    Поздравления за "философския камък" в поантата!
Propuestas
: ??:??