Шепа вечност грабнах от ефира
и сипах си я в чашата от глина.
После я изпих и се разбира,
имаше вкуса на старо вино.
Седнах и зачаках аз видение -
Бях смирен, покорен, даже жалък...
Чаках, но наместо с просветление,
вечността превърна ме... във камък...
17.11.2004.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Ничка, мерси, че и този път не ме пропусна.