В Е Ч Н О Т О С Л О В О
Ти своя благослов над мен изрече.
С любов разтвори и небесни двери
и ето ме – до Тебе аз съм вече.
Как въздухът над мене затрепери!
И стана чудо - плисна ме вълна
и с ласкав полъх Ти ми зашептя:
„ На теб дарих духовната мана.
За теб е хляб. Храна за теб е тя.
Недей да страдаш – радостта е тук.
С ръце заплескай , весело запей!
Аз тебе съм избрал, не някой друг. ...