Веднъж

9 feb 2019, 23:33

Poesía

388 2 2

Отрязах сянката си с нож,
аз- Андерсенова русалка.
Напуснах всяка бивша нощ,
в която ти бе мой за малко.
Прегърнах слънцето над мен.
Дори с тъгата разговарях.
Запомних с болка оня ден,
когато спомени изгарях.
Презрях последните криле,
зареяни в далечината
и пуших тъмно наргиле,
удобно скрита във мъглата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Веднъж

Искате да прочетете повече?

Propuestas