Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
18 feb 2021, 19:04  

Веднъж такъв се ражда и отглежда... 

  Poesía » Filosófica, Civil
281 6 6

Понеже все се бием по гърдите,
особено след втората ракия,
не мога простичко да не попитам,
докле, народе все ще вярваш в тия?

В най-черен ден на леден февруари,
вразите ти издигнали бесило.
Синът ти висна – Свобода и вяра,
да озарят най-робското чернило.

Заграчиха в небето черни врани,
развя се, като пряпорец въжето.
Най-българското живо да остане,
искра да грее в паметта, додето,

на нива люлка селска майка люшка,
под крива, като времето скорýша.
Не ще молитва – иска нож и пушка,
намъчена лъжите им да слуша,

родината ни, тя с очите сини,
на Левски гледа с обич и надежда.
В ракия давим теглила години...
Веднъж такъв се ражда и отглежда...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??