Веднъж за ръка ме хвана,
беше тъжна... просто ей така,
цялата в сълзи бе обляна,
от тях чак ти превърна се в река!
Днес аз съм тъжен, а теб те няма,
някъде изгубена си във черната тъма,
но вслушах се във думите на мама
и тръгнах да те търся по цялата земя.
Сутрин станах много рано,
запалих си марихуанова цигара,
посвирих малко на запрашеното пиано
и тръгнах към старата автогара.
И стори ми се, че те видях,
не защото бях напушен,
a защото някак осъзнах,
че си близко пак до мен.
Но теб те нямаше, не беше там
и пак те търся по цялата земя,
търся те и бродя сам,
губейки се пак в тъма.
© Илия Кузев Todos los derechos reservados