Като прах,
отвят в морето,
като кристал,
от гръм ударен,
обичта ни разпиля се
и на хиляди парчета
се разнесе…
Днес аз
в късен час и ден студен
като вехтошар
от кош на кош
събирам
прашинките,
ответи в морето,
кристалче от кристала
и с парченца мънички надежда
да слепя гърнето.
Да възвърна аромата
на вече прецъфтяла роза
и красотата
на отдавна смълчалата се
пролет.
© Цветана Спасова Todos los derechos reservados