На този ден се случват чудеса,

изключиш ли ума си, ще ги видиш

в очите на дете или жена,

в молитвите им фини като рими.

Към боговете, скрити вътре в тях,

които никога не ги предават

и не съзнават, че живеят в грях

от туй, че никого не порицават.

Че силата на рая е в човек,

повярвал, че роден е със заложби

да вдига кули от любовен ред,

отворен към приятелските просби.

Нали и в туй е точно всеки страх,

че няма кой да види наште сълзи,

ни някой да се вгледа, че във тях

е и причината да бъдем тъжни.

Затуй, когато срещнеш някой слаб,

недей да казваш: „Той е непотребен”,

че даже Бог превърнаха в разпнат,

за да докажат, че не е безценен.

На този ден се случват чудеса,

Великденски им викаме отдавна,

но ще ги видим, щом отвъд ума

приемем, че и грешката е вярна.