4 abr 2007, 14:33

Венчавка 

  Poesía
665 0 1
Звън на камбана, огнен звън,
разкъсващ и мечти, и всуе,
оттекващ във души човешки,
разравящ спомени, сърцето вие.



Камбана бие, смях звъни,
усмивки хора озаряват,
щастливи песни, бяло було,
те убиват, те раняват.


Звън на кристали, тост се вдига,
жената в бяло в този ден
във облаци любовни плува,
а друга с траур гасне в плен.


Веселие на хора, слова църковни,
всеобща радост и любов
венчават двама...
а сълзи отровни
венчават другата жена.


До гроб, до смърт венчани двама,
за вярност и любов слова мълвят,
кърви там нейде друга рана,
венчана за смъртта е този път.


Камбани бият, плач на хора,
църковна реч звучи навред,
жена в ковчег полагат в гроба,
това е сватбеният и обет.

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих, Петя!!!
    Две венчавки, два различни полюса на настроението.
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??