21 jul 2013, 22:25  

Венец 

  Poesía » Otra
659 0 7

 

 

 

ВЕНЕЦ

 

И шмугва се подобно видра плажът

край заливите на деня ни потен.

Животът тук с масло гърба ни маже,

като оса там лодчица боботи.

 

На всяка скука вирусът ужасен

отново първите си жертви взема:

кавга женица  вдига на мъжа си,

че скришно бил погледнал чуждоземка.

 

Студентки крият седем пръста чело

зад книжката с готварските  рецепти.

А гларус местен, с врели-некипели,

опипва пулса им и го нацепва.

 

Но някога, когато вместо бриза,

внезапно вик се сурне край скалите,

ще слезе от небето, както слиза,

уверено поредният спасител.

 

На пясъка телцето ще остави.

Ще вейне дъх. Без глас ще се сбогува.

Като венец на шията му здрава

ще пари дълго слънчева милувка.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви:

    skies40heaven (Стефан Балди
    yotovava (Валентина Йотова
    plami-6 (Плами
    goredoly (Миглена Цветкова
    beti (Бехрин)
    stenli499 (Станислава )
  • Невероятно звучи!
  • С Бети
  • !
  • Съвсем навреме, в разгара на юли при теб слънце, плаж, гларуси... лениво- лятно някак.
    Поздрав!
  • Изказът ти е уникален!
    Харесах превъплъщенията на делника... и не само!
  • Явно съм пропуснала лекцията с нацепването на пулса...
    Едно е ясно,Ив - при теб подобни вируси не виреят!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??