Вeрен до гроб

23 abr 2013, 20:54

Poesía

724 0 1

Сляп съм, сляп си оставам,

но пред очите ми стоиш

и не те забравям.

Аз винаги казвам, че

не те познавам

и така отново и отново

си оставам.

Снимката у дома на стената

закачена стои,

чувствам сякаш

близо до мен си ти,

и вярвам в това, може би.

В тъмна стая стоях и постоянно

за тебе мислех.

Наранен, че от твоя

трън съм убоден.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.