Небето със едно око от лава
наднича през прозрачното перде.
А рано е. Тъй рано е да ставам,
когато от тавана бял - лице
усмихва се. Очите го рисуват,
и мислите ми му прибавят цвят.
Една жена от свят несъществуващ
нахлува във реалния ми свят.
Пристига тя във цялата си хубост
със своя лик деня да озари.
И мисля си: Това е явно лудост!
Сънувам със отворени очи! ...