Lord_Alioth (Фредерик )
16 88
10 may 2006, 8:05

Verum est 

  Poesía
1034 0 2

В един единствен зов, в забрава,
отминаха последните ни дни,
и даже спомен, нищо не остана,
а със теб останахме сами.

Но не оставени сами, а в самота,
неспирно час след час минава,
а часовете отминават в дни,
така съдбата ни наказа.

Защото няма вечен свят и миг,
и няма блясък, цвят дори,
единствено забрава.

© Фредерик Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми! Но и аз мисля, че на някои места се губи ритъмът!
  • Чудесно както винаги, но мисля че на някои места ти се губи ритъма, а и внимавай със съюзните думи и предлозите те също са повторения, иначе наистина чудесно
Propuestas
: ??:??