Обожавам...
Аз, безбожникът
- обожавам:
дните наши - земни,
слънцето, звездите;
дървото
- разперило клони могъщи,
синята долина
и безбрежния бяг
на морето...
Вещая...
Аз, безбожникът
- вещая!
Зова ви,
заклинания - древни,
молитви и химни...
Влейте,
влейте своя чар - митичен,
разпръснете тъмата,
- огън да блясъка,
жар - искряща
- да гали заспалия заник...
Ден.
Слънце.
Звезди.
Благоуханен тамян кадя,
кървави жертви принасям,
боря се с чудовищни
създания,
молитвено скланям ръце.
О, хаос неизвестен
- тъмнина и ден
- дъх и вятър!
Падат звезди,
огньове и кръв -
багри жертвени камъни...
Ехти камбанен
вопъл и стон.
О, Боже!
Аз, безбожникът - се моля:
На теб ли, безмерен хаос,
на теб ли, бездно земна,
на теб ли, човек?
Молбите ми не са словата
на загубения във безкрая,
на загубилия вяра
във мига,
в живота;
- те са моят химн,
- те са моят славослов
на вечния живот!
... като египетска песен
на мъртвите,
като танц на диви
племена,
като шепот на устни...
В тихия прибой на сърцето,
в бурната човешка мисъл
- се възправя гигантът
на моите прозрения...
Аз не съм карал хората
да страдат, нито съм постъпвал
към ближните с насилие.
Не съм отнемал от храната,
не съм ловил, не съм ковал
сплетни, жертвени дарове
не съм крал, не съм общувал
със злите!
О, Боже!
... владетелю на истината,
баща на хората и зверовете,
и на плодоносните треви!
... даваш живот на рибите
в реката и на птиците в небето...
Бог е в средата
на Времето!
Нищо не е било
и няма да бъде!
То е сега!
Няма нито мрак, нито смърт,
всичко живее
в настоящия
Момент.
В очите на Бог са
всички и всичко.
Там няма мрак!
Погледни сега
в тез очи!...
"Аз съм врата и който
влезе през мен
- ще се спаси!"
Във вихър странен
растат и се сплитат
невероятни представи.
Няма молитва,
нито мрак и светлина...
Но, Аз - вещая!...
Има ден,
слънце
и звезди,
има истина и хора,
има миг и вечност.
Свят,
мъдрост
и живот!
Вещая...
Ден
и цвят,
пролет
и песен...
05.10.82
© Валери Качов Todos los derechos reservados