Била съм вещица навярно
в отминалия си живот.
На кладата горяла бавно,
подпалена от някой идиот.
Препускала съм в лунната пътека,
забърквала отвари за любов...
Написала съм цяла библиотека...
и отговаряла на всеки зов.
Присъдата средновековна още чакам,
до днес във настоящия живот.
Горя на клади без да бягам -
и нямам нужда от помилван вот.
© Мария Todos los derechos reservados