Не съм принцеса - вещица съм.
И нямам нужда от спасяване.
Не изпадам в стогодишен сън
и не харесвам блудкавите балове.
Вместо тях в затънтени гори се рея,
за луната и звездите всичко знам
и мога през сЪлзи да се смея.
Срещнеш ли ме - бягай!
През девет гори - в десета иди.
Спасение не ми предлагай,
по-скоро за себе си изход търси.
Защото с обич мога да те омагьосам
и в дълбините на душата да се настаня.
Ще очакваш като принцеса да докосвам,
ала аз съм вещица... и боля!
Ще се раздира душата ти,
че иска да си тръгнеш,
а самата тя при мене ще стои.
Ще желаеш пак да ме прегърнеш
и в същото време да ме удушиш.
Вещица съм, казвам ти!
От онези, яхнали метлите.
Ако не умееш да летиш,
спести го на душата си
или остани... и си сбъдни мечтите!
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados