11 mar 2008, 8:58

Вещица с лице на самодива 

  Poesía
1565 1 23

Едно парче олово ме погълна,

забито с изстрел в голият ми гръб.

Една лъжа в душата ми покълна

и пусна корен в силната ми гръд.

 

За мен куршумът не е смъртоносен,

но след думите ти, бронята свалих.

Видя ме гол - любовно недоносен.

Повярвах в теб. Сърцето си открих.

 

А ти разкъса бялата си маска.

Жадна за кипящата ми кръв.

И вместо дълго чаканата ласка,

душиш ме с пъпната ми връв.

 

Тялото прекършено изстива.

След изстрела - последва нов.

Вещица си, с лик на самодива.

Наивник съм. Наричах те любов.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??