Вестител

4 jul 2017, 13:16

Poesía » Filosófica, Otra

489 1 2

Пред себе си виждах

неземен вестител*

с разперени бели

крила.

От него се носеше

истински блясък,

небивала днес

светлина.

Отвори очите си

с тях ме погледна...

те огнени бяха

на цвят...

Усетих как вливат

небивала сила

в нещастната

моя душа.

Усетих, че вече

не носих грам болка,

не носих тревоги и страх...

Тогава веститителят благ се усмихна

и мигом

превърна се

в прах.
____________________________

* – вестител – ангел

Божията помощ винаги намира пътя до нас.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-07-04T14:02:50+03:00

Харрса ми, Андрей! Поздрави!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-07-04T13:41:03+03:00

Свършил си е работата и си е тръгнал.