В Е С Т И Т Е Л Н А Б Ъ Д Н О Т О
______________________________________________
Обречен на жажда, да моля за жадните.
И дъжда недочакал - пак Път да поемам...
Потоци да диря. Чешми да строя.
И трижди във тях на мило да вграждам.
В мъката рохкава мечти да садя.
... И отново нарамих Кръста на дните.
Упътен натам, задето ме пратиха.
От век и на век - тъй завеки.
Вечен Пътник по Вечни Пътеки.
Виктор БОРДЖИЕВ