На гарата чакам вече час,
и подгизнал вестник преминава,
като нечия прекършена мечта-
повече и повече -ще потъмнява.
От вятъра подхвърлен -вчера той е бил желан,
четен със достойнство свит във чантата дори
между гланцовите книги - бил поставен да седи.
Днес е друга дата вестникът, а тоз подгизнал стар-
познайник е захвърлен като шут
прокъсън и отритнат ето на чете друг...