Вето върху археологията

12 may 2013, 9:43

Poesía » De amor

518 0 3

Черно-бяло е моето минало...

Черно-бяло и слънчево.

Като фотоалбум - стар,

но ти не проклинай

жените във него!...

Пази си, моля те, злъчката!...

Каквото било - било.

Под праха на корицата спи -

змия -

безнадеждно, безметежно

задрямала...

Няма никакъв начин да я съживиш -

изкуствено дишане на змия не се прави.

Така че, моля те, не разравяй прахта!

Тежат кориците като паметни плочи.

Моето минало...

Моето минало е положено в саркофаг

и към него - за теб няма достъп...

С цветовете нека живеем сега -

на радостта, на утрото и на слънцето...

Забрави за разкопките

към оня стар саркофаг!

Да се погрижим за кулите на мечтите си,

достигнали облаци!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

daninad (Дани)

2013-05-12T15:27:06+03:00

"Тежат кориците като паметни плочи".../тежка метафора
krchernev (Красимир Чернев)

2013-05-12T11:35:08+03:00

Найс,а?!:-D
toxin (Таня Донова)

2013-05-12T09:43:27+03:00

изкуствено дишане на змия... представих си го цветно