Ветропоказател

12 ago 2010, 21:39

Poesía » Otra

789 0 2

Кулата ми от мечти се срути.
Наново трябва да я построя.
Ала как мога нивга нечути
житейски уроци да усвоя.
Живота-пъзел как ще успея
да пренаредя парче по парче.
Покажи ми. Аз май не умея.
Неузряло съм все още дръвче.
Пътят дълъг стои и ме чака
навън, но аз смело гледам напред.
Не ме е страх да вървя и в мрака,
щом споделям пътя си с теб.
Ти си моят ветропоказател
в бурята човешка на света.
Ти си ми баща, водач, приятел,
за което, тате, ти благодаря.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

velikataniki (Николина Милева)

2010-08-12T23:12:56+03:00

Страхотно....:*
stel88 (Стеляна)

2010-08-12T22:13:42+03:00

Не очаквах обръщението накрая, много хубав стих! Добре са насоките му, че... кой знае, накъде щяхме да се засилим?!