Везната на Съдбата се люлее,
а ний на рамената ù стоим:
издигаме се или падаме със нея;
със страх минутите броим!
Когато Слънцето очите ни огрее,
окъпва ни щастлива синева.
А тръпките студени ни залеят,
когато призраците тръгнат през нощта...
Все търсиме изгубеното нещо в Дните,
то често ни е повод за тъга,
макар че се стремим към висините,
но и попадаме в устата на Нощта! ...