Избрах сърцето с любовта.
Не мислих за несгоди и калта.
Бях вихър с розови листа.
Без вятър, да не стъпвам в пепелта.
Избрах семейство с камина.
Да ни е разкош в студена зима.
Бях малък въглен в жарава.
Без планове за пари и слава.
От гордост никога не просиш,
когато огън в кръвта си носиш.
Избирам! С кантар не меря,
дори по-късно да се чумеря.
Нима с пипета в любовта
от капките си обич ще броя?
Нима в молитвите с "Амин"
ще меря тайно думите с аршин?
Темида нявга предвеща,
човекът да избира същина.
Добър ли, лош или чепат -
нещата да ги прави на инат.
Като шарени бонбони
дрънкат във телата ни хормони.
Като ангел с дявол в игра
раздават карти на тази Земя.
Дали ще дава с две ръце
или катинар ще има в сърце,
човекът нявга е избрал -
чрез смях във живота е оцелял!
© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados