Изтръпнах цял, когато те видях,
видение неземно бе за мен
В мига, във който те познах
ти стана част от моя ден!
Не си видение – жена си обозрима
пристъпваш сякаш си от други светове...
Погледна ме и се усмихна
и с поглед грабна моето сърце!
Надежда в погледа съзрях,
ти сякаш също ме позна
погледнахме се с мисълта за грях
и мисленно политнахме ръка в ръка...