13 ago 2009, 12:24

Видение 

  Poesía
474 0 7

Видение  

 

Ще те превърна в моя чакан грях,

но няма и със пръст да те докосна...

защото много, много ме е страх,

че ще изчезнеш... ще изчезнеш просто...

 

И ще те чакам, чакам всеки път,

макар и никога да не оставаш...

И – недокоснал твойта нежна плът -

с очи ще те поглъщам до забрава...

 

 Ще те допусна в моя трескав сън

така желана, ала непозната...

А утрото надникне ли отвън,

със болка и тъга ще те изпратя...

 

 

 

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??