Силует-

изваян сякаш от лед.

Устните се впиват жадно,

но любовта оставила само тъмно петно.

Кръв,

замръзнала отдавна,

капе по килима от болка,

създава илюзия във водовъртежа.

Сълзи

капят по бузите ледени.

Ах, как им се иска сега,

да беше останала надежда на света.

Иска,

но не топлота,

а в ледове вечни-

потънала, заравена.

Айсберг над отчаянието,

сред морето от болка,

моли се, за милост нещастника

и я търси, но тя отдавна е заравила...