Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.
Стивън Кинг
Менят се ценности и нрави
и времената се менят.
Вклинени корените здрави
все непокътнати стоят.
От пътища тежат нозете,
в умора сключени ръце.
Най-тежки са онез товари,
които носим със сърце.
Годините, криле бездомни,
понесли ден, земя, имот,
понякога са безтегловни,
друг път – непоносим хомот.
Тежат следите в сетивата,
дори клепачите тежат.
Тежат сънят и самотата,
в зениците сълзи лежат.
В минути дълги неуморни
честта – невидимата кост,
държи изправени главите,
безропотно стои на пост.
"Чест и достойнство – тривиално" –
ще каже някой големец,
с нахалство, малко театрално
ще пусне упорно свинец.
А Видовден стои и чака
най-подходящия момент.
Честта, забулена от мрака,
ще тържествува в този ден.
Ромашка, 06.08.2023 г.
© Златка Чардакова Todos los derechos reservados