18 ene 2016, 12:41

Видях 

  Poesía
500 1 4

Неочаквана нощ. С присмехулни очи
и луна, закачена накриво.
По перваза ù рехаво скърцат щурци
и редят полунощни мотиви.

Като в черно-бял филм булевардът е ням
и блести под дъждовните кестени.
Композира нощта тихогласна поема
за среднощно небе и оркестър.

И вали... и вали. Топли живи следи
се изгубват в съня на тревите.
Който може да спи тази нощ - нека спи.
Аз видях как покълват звездите.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??