Пристигат, кат' буйни коне –
цвилещи, тропащи с копита.
Навсякъде – със своята свита.
Да бяха направили нещо поне,
късче хляб – мирно небе,
шепа вода – спокойно море,
имената им вечно да помня!
Не боята – червена и синя.
Дъждът я отмива!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
Хубава съботна вечер!: M&M