7 feb 2010, 12:05

Видях отчаян скитник през нощта 

  Poesía
692 0 7

Отчаян скитник - паднала звезда,
блуждаеше във мрака без надежда.
Очите му - угаснала искра,
душата като дрипава одежда.
Навярно бе загубил любовта,
а вярата далече отлетяла,
та тази адска, глуха тишина
обсебила го беше цяла.
И спрял на пътя – как да продължи
сърцето му, от болка ослепяло?
В очите му солените сълзи
не знаеха ни край, нито начало.
- О, скитниче! На себе си повярвай ти
и пътя ти напред ще заблести!

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??