30 sept 2015, 22:07

Видях своя татко 

  Poesía » Otra
340 0 3

Видях го скъпия ми татко

как замина към небето.

И как за времето си кратко

стана диря в битието.

 

И нещо горе му присвятка -

знак му даваше местото.

И със божествена десятка

той си седна на креслото.

 

Видях до него друго място - 

празно беше и защо ли?

Посочи ми го той във дясно

и със пръсти потрополи.

 

И сякаш искаше да каже:

тук е твойто място сине!

Но аз в просъницата даже

спрях сърцето да замине.

 

Аз празното си място, татко,

по-нататък ще заема.

От теб остана още сладко -

с мен не мога да го взема.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, ПРиятели!За мен е чест, че ме посетихте и оценихте!
    Поздрави! Желая ви хубав октомврийски ден!
  • Много истинско! Поздравления и от мен!
  • Неочакван финал и хубаво стихотворение в памет на бащата.

    Поздравление, Никола!
Propuestas
: ??:??