Вчера едно дете ме погледна с кафевите си очи.
Видях теб в тях. Странно, нали?
Те ми казаха толкова много - всичко почти.
В тях бяхме ние двамата и нашите мечти.
Припомних си дните, изпълнени с топлина.
Жаждата ни да откриваме нови неща.
Споменът ме докосна с мека длан.
А сега е някъде на някой път разпилян.
Защо позволихме това да се случи с нас?
Не мисля, че за раздяла бе дошъл час.
Нима се страхувахме от любовта?
Защо? Та тя бе нашата съдба. ...