На билото на тази планина,
дали това е краят на света,
дали е нечовешки самодиво,
аз мисля, че е приказно красиво.
Там ветровете нощем се прибират,
говорят си и тъжни звуци свирят.
Там облаците билото завиват,
оглеждат се, но никой не намират.
Звездите там свободни са да плачат,
една със друга тайно се закачат.
Луната будна е и осветява,
очите на Балкана заслепява.
И всичко е сакрално непознато,
и всичко е във песните възпято,
и всичко туй е казано отдавна,
преплитайки ръце - това е тайна.
© Силвия Todos los derechos reservados
Браво, Сисе!