Защо сънувам, щом в реален свят,
аз всеки ден, реално все се движа?
Въпроси изтребително летят,
сънят приспиват и ми сипват грижи.
Сънувам приказки, вълшебства, чудеса,
а всеки ден е диво прозаичен.
С невидими криле в съня летя,
в реалността ме смятат за различен.
Но аз го търся онзи, моят сън.
И белези от него даже няма.
Животът се забива, като трън,
в съня ми, който се оказва рана.
И изморен от дневни дребноти,
си лягам вечер, за да посънувам.
Филмирам явно своите мечти
и в сънищата си, със тях танцувам.
Живея на виенско колело,
което ме върти от сън в реално.
Надявам се. Не ми е все едно,
макар да ме приемат ненормално.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados