Горчиш във мен,
сладнееш после.
Пробождаш с думи,
с любов ме докосваш.
Привидно си студен за други,
а за моята нежност милееш.
Трудно е,
не се отказваш.
Галиш ме,
знаеш, че съм твоя.
Притежание не съм,
но най-важното си взел.
Плача,
смея се със теб,
щастлива съм
и нещастна после.
Вихрушка си,
издигаш ме в небето,
след миг силно на земята пускаш ме.
Любов си -
първоизпитана.
Трудна си,
но красива.
Сладка си,
но горчива.
Обичаш ме,
доказваш го.
Искаш ме и не се отказваш.
Трудно е, но е красиво.
© Кристина Славова Todos los derechos reservados