ВИХЪРЪТ ЖИВОТ

19 jun 2007, 10:40

Poesía

568 0 4

Мечти, желания, копнежи –

всичко слято в едно.

Бури, урагани и водовъртежи,

разпиляха ме по земното кълбо.

Не се смили над мен живота –

погуби моята душа.

Отне ми всичко без пощада

и жалка скитница остави ме в нощта.

Последната сълза изчезна –

никога не ще се върне.

Побягна с нея любовта неверна

и желанието някой мене да прегърне.

Мечтите кой далеч от мен изпрати,

невинните желания опорочи?

Дори копнежите не са тъй святи,

защото Той – живота, света ми бавно доуби!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Сентполия (Любослава)

2007-12-05T20:06:24+02:00

Браво, моето момиче.
И Павликени е дал нещо на света.
tiha_chest (Марина Стоянова)

2007-06-19T17:34:57+03:00

Благодаря ви В последно време оптимизмът ми е изчезнал и явно заради това пиша така, но се надявам в скоро време да си го върна
Магинка (Магдалена Рашева)

2007-06-19T11:00:38+03:00

Много добре, допадна ми!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-06-19T10:48:19+03:00

Жив е жиотът мила , той не убива! Убиват ни страстите и глупостта , но никой не е вечен , нали! Пишеш прекрасно , но гледай по ведро!