Погледни в очите ми,
но виж под клепките,
не само звездиците по миглите.
Изтръгни най-нежния ми стон
от устните,
настръхнали от нецелуване.
Гали ръцете ми,
пясъчни, детски,
дето лицето ти нежно държат.
Шепти в косите ми,
заплетени от слънцето, ухаещи на лято.
Целуни ме по всички онези места,
които ме правят специална,
за да се чувствам различна в ръцете ти.
Отпивай ме бавно,
сякаш съм скъпо, отлежало уиски,
без да можеш да забравиш вкуса ми.
Ухаеш на мен и това те кара да се усмихваш...
© Мила Пенева Todos los derechos reservados