14 abr 2006, 17:06

Виждала си 

  Poesía
1462 0 21
ВИЖДАЛА СИ
Виждала си падаща звезда
от пистолет изстреляна ракета –
красиво цвете с бляскава следа,
а после – мрак над нощните полета.
Виждала си пенеста вълна,
изчезваща на пясъчния бряг,
виждала си златната луна,
закривана от облаците в мрак.
Така изчезна ти – прозрачен сън:
една от многото, които съм прегръщал.
Изчезна като чист камбанен звън, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??