През мен препускат думите като коне, развързани и подивели, но как да разбера какво ми пишеш - очите ми са вече остарели. Като пресъхнали блата са, с цвят на глина, напукани от дълго бдене, вода е текла някога - сълзите пазят само спомен, че имало е друг до мене. Около тебе силуетни сенки закриват спомени отминали, там, дето някога било е светло сега са само прашни вирове... Със нокти издълбах - по памет, със устни шепнех - за това, прегръщах със ръце - завинаги, сега съм сляп - за всичко, сега те виждам пак - душа...
Наистина е страшно.
(извинявам се предварително за личното обръщение)
Не го приемай лично, на две места просто леко прескочи(мисля, че знаеш)
Хареса ми.
Много.
Поздрави
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.