ВИЖДАМ СЕ

Виждам се... седнала на кръстопътя...
още невръстно, но любопитно дете...
От очите ми сълзите тихо пъплят,
взор отправили към синьото небе.

Животът евтини услуги ми предлага,
а някой му е сложил коварни спирачки,
пътищата тънат в пепел и забрава,
пътеводителят - много скъп – стотачки.

В торбичката си имам само черен хляб -
сух - отдавна станал на мънички трохи,
но с невинната си младост съм богата,
по пътя ще го ръся, да се завърна - може би.

„Птиците“ гладни трохите изкълваха...
Завръщането стана съвсем невъзможно.
Буйните води, времето ме влачеше нататък
все по-облачно, гръмовно и тревожно...

Смело вървях подир сърцето и мечтите.
Мостове се рушеха, в пропасти пропадах,
въже си правех и с яснота в мислите
гнездо на любовта в драките създадох.

Трудно се минава, но е сигурно за децата.
Посичах злонамерено протегната ръка.
Ближех раните си, кървящи в душата.
Рисувах ги с белези по двете си лица.

Едното - борещо се, сурово, отдадено...
Другото - ласкаво, благодушно, любещо...
Нищо в съвестта ми не беше продадено.
Все още обичам и сърцето ми е горещо...

14 08 2017